„Липсващият микроб“ в червата при западните бебета поражда опасения за здравето

Учените са разпознали „ изчезнал бацил “, който постоянно липсва при бебета от западните страни и покачва вероятността измененията в метода на живот да трансформират състава на чревните бактерии, които са от решаващо значение за здравето. 

Намаляващото наличие на B. infantis се разкрива в нов световен атлас на бъгове в храносмилателния тракт. Изследването е част от възходящите старания да се разбере по какъв начин микробиомът оформя сериозни аспекти на благосъстоянието, като да вземем за пример развиването на защитните сили на тялото против инфекции.

Това е „ изумителен образец “ за това по какъв начин актуалният метод на живот може да преформатира микробиома от раждането, сподели Тревър Лоули, съ-старши създател на работата и откривател в института Wellcome Sanger в Обединеното кралство. „ Тъй като детските микробиоми въздействат върху развиването на детето по разнообразни способи, като да вземем за пример оформяне на имунната им система, ние би трябвало да знаем повече за евентуалното влияние на това и дали може да има резултат върху здравето на децата. “

Документът, оповестен в списанието Cell в сряда, генетично картографира повече от 4000 варианта на две чревни бактерии при дребни деца от 48 страни, което го прави доста по-обхватен от предходни изследвания от този тип. Изследователите откриват, че B. infantis е доста по-рядко срещан при бебета от Европа и Северна Америка, в сравнение с в страните от Африка и Южна Азия.

През първите два месеца от живота B. infantis отсъства при към 98,6% от бебетата в Европа и Съединени американски щати, спрямо към 29% в Южна Азия и Африка, откриха откривателите. Той продължава да липсва през идващите месеци при повече от половината бебета в западните страни.

Б. infantis е рано идващ по този начин наименуван бацил пионер измежду червата, който оказва помощ за смилането на храните и образова имунната система да прави разлика сред „ положителните бактерии “ и патогенните закани. Неговите варианти одобряват районни вариации, като да вземем за пример преместване на гени в западноафриканските деца, свързани с разграждането на главното зърно от просо fonio, откриха откривателите.

Недостигът на B. infantis може да попречи на развиването на имунната система и да изясни възходящите равнища в западните страни на алергии и по този начин наречените автоимунни болести, при които защитните сили на тялото се обръщат сами.

Учените подозират, че изчерпаното наличие на B. infantis може да бъде обвързвано с трендове като по-голяма приложимост на антибиотици, диетични промени и по-малко излагане на микроби в околната среда заради усъвършенствани санитарни условия.  

По-кратките интервали на кърмене и по-широкото потребление на приспособено мляко могат да играят огромна роля, сподели професор Алън Уокър, микробиолог от университета в Абърдийн, експерт по стомашно-чревни бактерии. Това би означавало, че е имало по-малко благоприятни условия бактериите да преминат от майка на дете.

„ Изключителното или преобладаващо кърмене постоянно е по-малко публикувано и постоянно се случва за по-кратък интервал от време в Северна Америка и Европа спрямо Южна Азия и Африка “, сподели Уокър.

Изследването има евентуални уроци за по този начин наречените бъгове при наближаването на медикаментите или лечебното потребление на микроби за попречване и лекуване на болести.

Учените от световния атлас на чревните бактерии откриха, че разпознатите от тях варианти B. infantis са разнообразни от тези, открити в комерсиалните пробиотични артикули за дребни деца. Това породи подозрения по отношение на това дали тези артикули – нормално капки, съдържащи чревни микроби – са подобаващи, споделиха те.

„ Микробиомите са комплицирани, мощно самостоятелни екосистеми, само че от десетилетия промишлеността на пробиотиците за кърмачета е възприела повсеместен метод, пробвайки се да засади едни и същи бактериални „ семена “ във всяко бебе по света “, сподели Ян Шао, първият създател на публикацията и Wellcome Sanger Institute откривател.

Изследването акцентира по какъв начин „ локалните екологични и културни контексти “ оформят развиването на детския микробиом и изискват „ профилирани пробиотични тактики “, сподели Кристина Менни, старши учител по молекулярна епидемиология в Кралския лицей в Лондон.